В Европа крепне нов фашизъм
Автор: Елена Кондратиева-Салгеро, actualcomment.ru Следвайте " Гласове " в Телеграм
Там където сконфузено се пробват да опростят историята, стартира нов фашизъм. В Европа към момента уклончиво го назовават „ ислямо-левичарство “, или идеология на необузданото левичарство, само че не се съмнявайте – това е той, кокетен в екзотични парцалки и остарели наметки фашизъм, подчиняващ под себе си този път освен европейската цивилизация.
Ислямо-левичарството беше подбудено от всеобщата наложителна тегоба, наречена „ политкоректност “, която беше внедрявана в продължение на десетилетия от цяла кохрота европолитици от нов вид от по този начин наречената „ мека народна власт “, при която, сходно на май 1968 година, преобладаващата настройка е „ те са деца и заради това е неразрешено да им се не разрешава “, като тук под деца се схваща малцинства, мигранти, общности, афектирани, унизени, оскърбени.
Ислямо-левичарството излезе от заситеното, светлолико и облечено в бяло професорско тяло от европейските университети, където равнодушното към науката, само че обладано от идеологиите студентство радостно се хвърли в следващия „ хипи-енд “, повярвало, че в битката за всичко ярко и положително не са нужни действителни познания и подозрения.
Ислямо-левичарството оправдава и поддържа заедно всичко, което гневно разрушава „ западния капитализъм “ като цивилизационно разбиране. Ислямо-левичарството оправдава в това число и всички действия на ислямските терористи, доколкото те по своята същина са прицелени не в настрана взета страна или настрана взета народност, или настрана взето общество – не в Израел, не в ционистите, не в евреите – а в цялостното заличаване на западната цивилизация като такава. С целия си добре прочут и от дълго време проклинан „ нападателен милитаризъм “ Израел е единствено началото, а крайната и към този момент още негласна, само че очевидна цел, е принудителен повсеместен халифат, „ от море до море “.
Това от известно време е ясно за някои западни политици и анализатори от тези, които към този момент няколко десетилетия с всички сили не биват допускани до средствата за всеобща информация. Затова, по отношение на последните събития, които не могат да се оспорят, колкото и нелепости да бъдат изговорени, за това стартира да се приказва все по-силно в пряк ефир и даже да се написа на първите страници на към момента кардинално лоялни и политкоректни вестници.
Защото тези същите крясъци „ Аллах акбар “, под които до този миг се правиха всички най-варварски терористични офанзиви, в този момент звучат на пропалестинските демонстрации в Европа. Заедно с други многозначителни лозунги, изказвания и манифести, нямащи никакво отношение към Палестина и нейното избавление. Затова пък те дават обещание в скоро време да покажат на груповия Запад кой е на власт тук.
„ Меката “ европейска народна власт, до този миг тънеща в приятната полудрямка на осъзнаването на личната си благотворителност към бежанците и мигрантите от всички типове и сортове, внезапно се пробуди и стартира да осъзнава какъв брой буйно, люто и непримиримо е ненавиждана.
Ненавиждат я всички тези, които тя пусна и храни, без да идва в схващане, в възмездие на прикрепените към нея грехове. А също и тези, които не пусна, само че в които посади толкоз люта злоба, че тя се трансформира в цел на тяхното битие. С от дълго време известния и добре фиктивен лайтмотив на радикалните ислямисти и потребните идиоти на ислямо-левичарството, че цялото това противоречиво европейско благоденствие „ неверниците “ го откраднаха от вас, вие би трябвало да си го върнете и да изтребите „ неверниците “.
Политоректна Европа дълго и трудно идваше в схващане. Отначало, по метода на поета Иван Бездомни – „ възпламених в кухнята свещичка... “, правейки „ бели маршове “ по улиците след всеки нов терористичен акт, пускаше в небето балончета, рисуваше с тебешир по земята „ мир за целия свят “, палеше свещи пред плюшени мечета и пред фотосите на жертвите.
А президентът Оланд, вървешком отпред на сходни кортежи, ръка за ръка с госпожа Меркел и други публични лица на европейската политкоректност, признаваше в частни диалози с публицисти, че държавното управление чудесно схваща, че при такова скупчване на пуснатите в страната и разпуснати във всяко отношение мигранти от четирите краища на света, от избрана просвета и изповедание, които по никакъв метод не желаят да се интегрират, „ ще се наложи да им се правят отстъпка “ елементи от територията, правата и традициите.
Журналистите тогава се оказаха незадоволително наранени от политкоректността и разгласиха всичко това, което „ не беше записано “. Тоест, фактът, че държавното управление към този момент от доста години е разбирало към какво води провежданата от него политика, се оказа безспорен. И през днешния ден към този момент не се оспорва.
Освен свещичките, балончетата и плюшените мечета, на помощ на новия фашизъм беше призована и историята. От учебните стратегии започнаха всеобщо да изчезват всички неуместни за „ новото население “ на Европа събития. Например борбата при Поатие. За да не се усещат афектирани потомците на изгубилите. Втората международна се сви до три страници галоп из Европа, в които попадат Хитлер, безусловно на тичешком Сталинград, великото избавление на Париж от американците и кратичък Холокост. Затова пък, още от първите дни на образователната година в стратегиите се появи и запълни всичко „ история на арабо-мюсюлманската цивилизация “, препоръчана в извънредно възхвалителен ключ, с нейните безспорни постижения и благотворното ѝ въздействие за мира в целия свят. Според оценката на историците, всичко това е направено за „ догамтическа прослава на политкоректния принцип на топилката “ или задължението на коренното население да живее дружно с новонастанилите се, постепенните отстъпки пред които бързо и незабележимо се трансформират в всеобщ отвод от личните обичаи. Точно на същия принцип, който тук се провали с тропот повече, от където и да било другаде.
Едновременно с това западната историческа просвета се опита да внедри и нова трактовка на по този начин нареченото рухване на Римската империя, която въобще не е паднала, а таман противоположното – „ обновила се е със пресен приток на сили “, и не от варвари, а от тогавашните мигранти, които, както демонстрират последните поръчани проучвания, са били някакъв „ излязъл от надзор опит “ и по тази причина малко изпочупили и изпозаклали всичко в близост. Оттогава насам обаче обновената Европа става по-красива от всеки път. Дори и откакто минава през мрачното средновековие и приема християнството.
В сегашната обстановка на „ приток на свежи сили “ западната историческа просвета е склонна да вижда нов източник на напредък, само че политически неточните анализатори и оратори мощно пречат на това нейно привидение. А и самите „ свежи сили “ ненапълно я обезкуражават с напора и равнището на свирепост, които към този момент е невероятно да бъдат оправдани с никакво „ колониално минало “ и „ бял супремасизъм “.
Кои постижения на тази политика през днешния ден можем данаречем несъмнени? Ето тези.
В немския град Тангерхютте се канят да преименуват детската градина, която в този момент се споделя Ане Франк, на World Explorer („ Изследовател на света “ – б.пр.) Причината е много тежка и красноречива: на възпитателите не им е комфортно, а от време на време е и рисково за тях, да изясняват на родителите на новозаселилите се в града мигранти от мюсюлманско изповедание какво е това Холокост и за какво целият свят би трябвало да знае и помни това еврейско момиченце.
Кметът на град Тангерхютте напълно поддържа директорката на детската градина, заявявайки, че това институция, както и всички други, би трябвало да действа „ отвън политическия подтекст, в името на общото разнообразие “. С други думи, „ политическият подтекст “, както и „ многообразието “, и равенството, и братството, биват верни и неправилни, за едни или за други.
Във факултетите на френските университети студентите, които не взимат присъединяване в пропалестинските и анти-израелските митинги, са подлагани на открит тормоз от страна на деятелите на същото това ислямо-левичарство – същите, които преди няколко години по същия метод блокираха кампуси и факултети, ратувайки за незабавна и безпрекословна заверка на незаконните и издаване на дипломи на всички тях без изпити. Тези същите, които преди няколко години забраняваха постановката в Сорбоната на пиесата на Есхил и се оплакваха от танцьорките в постановката „ Баядерка “ на Болшой спектакъл, тъй като в нея „ бели играят тъмнокожи “, с което „ колонизаторски си присвояват тяхната просвета “.
В Париж беше въвлечена в скандал служителка на Министерство на външните работи, която в нервен ентусиазъм на пропалестински активизъм скъсваше плакатите с лицата на израелските заложници и ги стъпкваше в прахта на тротоара. Този сладкодумен жест не остана неусетен, изключително откакто се обясни, че към този момент „ някогашната сътрудничка на министерството “ е съумяла за малко да бъде и учител във висшето френско учебно заведение „ Science Po “ (Институт по политически изследвания), да поработи в посолството на Франция в Египет, да разгласява няколко нещица в няколко видни политкоректни издания и да организира няколко шумни идеологически излъчвания по френското радио, с което ясно да отбелязя и да вкара в мозъците кои са „ верните “ човешки заложници и на кои може, и би трябвало, да стъпчем лицата в прахта (полюбувайте се на сцената –
Voici Sophie Pommier.
Sophie travaille pour le Ministère des Affaires Étrangères @francediplo, @sciencespo et rédige des papiers pour le @Monde_diplo.
Sophie crie "
